Направо към съдържанието

Станислав Станилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станислав Станилов
български археолог
21 юли 2005 г.
Роден

Учил вНационална Априловска гимназия
Научна дейност
ОбластАрхеология, история
Работил вИсторическия музей в Шумен
Археологически институт с музей при БАН
Политика
Партия„Атака“
Депутат
XL НС   XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   

Станислав Тодоров Станилов е български археолог, историк и политик.

Роден e през 1943 година в Габрово. През 1961 година завършва средното си образование в Априловската гимназия в родния си град, а в 1968 година се дипломира във Великотърновския университет, специалност История. През 1969-1972 година е уредник в Историческия музей в Шумен, по-късно работи като научен работник в София. През 1976 година защитава дисертация на тема „За етническия състав на населението в Долнодунавския басейн от края на VI до края на IX в. (по археологически данни)“.

От 1977 година е научен сътрудник, а от 1987 – старши научен сътрудник.[1] От 1986 до 1990 година е агент на Държавна сигурност.[2]

През 2005 година професор Станилов е избран за депутат в XL народно събрание от Коалиция „Атака“, като тогава е зам-председател на партия Нова зора. На 13 ноември 2007 година е избран за заместник-председател на Парламентарната група на Атака.[3]

На Парламентарните избори на 5 юли 2009 г. Станислав Станилов е избран за депутат от Партия „Атака“ в Хасковския многомандатен избирателен район. Става народен представител в XLI народно събрание. На Парламентарните избори на 12 май 2013 г. Станислав Станилов отново е избран за депутат от Партия „Атака“. На Парламентарните избори на 5 октомври 2014 г. Станислав Станилов отново е избран за депутат от Партия „Атака“. На Парламентарните избори на 26 март 2017 г. Станислав Станилов отново е избран за депутат от Партия „Атака“.

Станилов е бил сътрудник на Държавна сигурност в качеството си на секретен сътрудник и агент с псевдоним Светлин. Вербуван е през 1986 година.[4] Линиите, по които работи, вписани в досието му включват „възродителен процес“ (задраскано с химикал) и „югославска“.[5]

Станислав Станилов е автор е на множество публикации в българския и европейския академичен печат, както и на самостоятелни издания, посветени на средновековната археология. Той е доктор по археология, ръководител на Секцията по средновековна археология на Археологическия институт с музей при БАН. Доктор е на историческите науки с тезата „Художественият метал на езическа България (7 – 9 в.)“. През 2001-2003 година Станислав Станилов е заместник главен редактор на органа на Археологическия институт с музей — списание „Археология“.

Дълги години Станислав Станилов ръководи разкопките при Плиска, Хума и други археологически обекти.

  • Кладенци – ранносредновековно българско селище. София, 1981, 86 с. (в съавторство със Станчо Ваклинов)
  • Славяните в Първото царство, Варна, 1986, 128 с., второ издание – София, 2002
  • Старобългарското укрепено селище при с. Хума, Разградски окръг, Разкопки и проучвания, XVII, София 1987, 163 с. (в съавторство с Рашо Рашев)
  • Българската монархия през средните векове, София, 2003
  • Другата археология, София, 2006, 86 с.
  • Художественият метал на българското ханство на Дунав 7 – 9 век, София, 2006, (двуезично издание на български и немски език)
  1. Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник, София 1999, с. 262-263.
  2. Решение №230 от 16.06.2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
  3. в. „Атака“, бр. 655, 14.11.2007 г.
  4. КомДос (Комисия по досиетата) - Списък с проверени лица за принадлежност към Държавна сигурност в Портал за отворени данни на Република България, архив на оригинала от 23 юни 2016, https://web.archive.org/web/20160623215818/http://opendata.government.bg/dataset/cnncbk-c-npobepehn-jinua/resource/ef4bdfe0-c81c-41a5-8443-f7c7bcb9caff, посетен на 29 май 2016 
  5. Извадка от досието на Станилов в архива на КомДос (Комисията по Досиетата), архив на оригинала от 5 август 2016, https://web.archive.org/web/20160805152917/http://91.196.127.196/balancer.php?file=1474.pdf, посетен на 29 май 2016